Времевата атака е вид атака на страничен канал в областта на киберсигурността, която използва вариациите във времето, необходимо за изпълнение на криптографски алгоритми. Чрез анализиране на тези разлики във времето, нападателите могат да изведат поверителна информация за използваните криптографски ключове. Тази форма на атака може да компрометира сигурността на системи, които разчитат на криптографски алгоритми за защита на данните.
При времева атака нападателят измерва времето, необходимо за извършване на криптографски операции, като криптиране или декриптиране, и използва тази информация, за да извлече подробности за криптографските ключове. Основният принцип е, че различните операции може да отнемат малко по-различно време в зависимост от стойностите на битовете, които се обработват. Например, когато обработвате 0 бит, една операция може да отнеме по-малко време в сравнение с обработката на 1 бит поради вътрешната работа на алгоритъма.
Времевите атаки могат да бъдат особено ефективни срещу реализации, които нямат подходящи контрамерки за смекчаване на тези уязвимости. Една често срещана цел на атаките за определяне на времето е алгоритъмът RSA, където модулната операция за степенуване може да показва вариации във времето въз основа на битовете на секретния ключ.
Има два основни типа тайминг атаки: пасивни и активни. При пасивна тайминг атака нападателят наблюдава тайминг поведението на системата, без да й влияе активно. От друга страна, активната тайминг атака включва нападателя, който активно манипулира системата, за да въведе времеви разлики, които могат да бъдат използвани.
За да се предотвратят атаки за определяне на времето, разработчиците трябва да прилагат сигурни практики за кодиране и контрамерки. Един подход е да се гарантира, че криптографските алгоритми имат имплементация с постоянно време, където времето за изпълнение не зависи от входните данни. Това елиминира разликите във времето, които атакуващите биха могли да използват. Освен това въвеждането на произволни закъснения или техники за заслепяване може да помогне да се прикрие информацията за времето, достъпна за потенциалните нападатели.
Времевите атаки представляват значителна заплаха за сигурността на криптографските системи, като използват времеви вариации в изпълнението на алгоритъма. Разбирането на принципите зад определянето на времето на атаките и прилагането на подходящи контрамерки са решаващи стъпки за защита на чувствителна информация от злонамерени участници.
Други скорошни въпроси и отговори относно EITC/IS/ACSS Разширена сигурност на компютърните системи:
- Кои са някои текущи примери за ненадеждни сървъри за съхранение?
- Какви са ролите на подписа и публичния ключ в комуникационната сигурност?
- Защитата на бисквитките добре ли е съобразена със SOP (политика за същия произход)?
- Възможна ли е атаката за фалшифициране на междусайтови заявки (CSRF) както с GET заявката, така и с POST заявката?
- Подходящо ли е символичното изпълнение за намиране на дълбоки грешки?
- Може ли символното изпълнение да включва условия на пътя?
- Защо мобилните приложения се изпълняват в защитения анклав в съвременните мобилни устройства?
- Има ли подход за намиране на грешки, при който софтуерът може да бъде доказано сигурен?
- Технологията за защитено зареждане в мобилните устройства използва ли инфраструктура с публичен ключ?
- Има ли много ключове за криптиране на файлова система в модерна защитена архитектура на мобилно устройство?
Вижте още въпроси и отговори в EITC/IS/ACSS Advanced Computer Systems Security