EITC/WD/JSF JavaScript Fundamentals е европейската програма за ИТ сертифициране на основите на езика за програмиране на уеб сайтове на JavaScript.
Учебната програма на EITC/WD/JSF JavaScript Fundamentals се фокусира върху практически умения в програмирането на уеб сайтове на JavaScript, организирани в рамките на 15 раздела, обхващащи изчерпателно видеодидактично съдържание като справка за това сертифициране на EITC.
JavaScript е език за програмиране, позволяващ разработването на интерактивни уеб страници и се счита за съществена част от съвременните уеб приложения. Наред с HTML и CSS, JavaScript е една от основните технологии на World Wide Web. По-голямата част от уебсайтовете го използват за поведение на страницата от страна на клиента и всички основни уеб браузъри имат специален JavaScript механизъм за изпълнение. Като език с много парадигми, JavaScript поддържа управлявани от събития, функционални и императивни стилове на програмиране. Той има интерфейси за приложно програмиране (API) за работа с текст, дати, регулярни изрази, стандартни структури от данни и обектния модел на документа (DOM). Въпреки че има прилики между JavaScript и Java, включително име на език, синтаксис и съответните стандартни библиотеки, двата езика са различни и се различават значително по дизайн. JavaScript двигателите първоначално се използваха само в уеб браузъри, но сега те са основни компоненти на други системи за изпълнение, като Node.js и Deno. Тези системи се използват за изграждане на сървъри и също са интегрирани в рамки, като Electron и Cordova, за създаване на разнообразни приложения.
Стандартът ECMAScript не включва никакви входове/изходи (I/O), като мрежови, съхранение или графични съоръжения. На практика уеб браузърът или друга изпълняваща система предоставя JavaScript API за I/O.
Уеб браузърът Mosaic беше пуснат през 1993 г. Като първият браузър с графичен потребителски интерфейс, достъпен за нетехнически хора, той изигра видна роля в бързия растеж на зараждащата се World Wide Web. След това водещите разработчици на Mosaic основават корпорацията Netscape, която пуска по-изискан браузър Netscape Navigator през 1994 г. Навигаторът бързо се превръща в най-използвания браузър. През тези години на създаване на мрежата уеб страниците могат да бъдат само статични, без възможност за динамично поведение след зареждането на страницата в браузъра. В процъфтяващата сцена за уеб разработка имаше желание да премахне това ограничение, така че през 1995 г. Netscape реши да добави скриптов език към Navigator. Те преследваха два пътя за постигане на това: сътрудничество със Sun Microsystems за вграждане на езика за програмиране Java, като същевременно наеха Brendan Eich за вграждане на езика Scheme. Скоро управлението на Netscape реши, че най-добрият вариант е Eich да разработи нов език, със синтаксис, подобен на Java и по-малко като Scheme или други съществуващи скриптови езици. Въпреки че новият език и изпълнението на неговия интерпретатор бяха официално наречени LiveScript, когато за първи път бяха доставени като част от версия на Navigator през септември 1995 г., името беше променено на JavaScript три месеца по-късно. Изборът на името на JavaScript е създал объркване, понякога създавайки впечатление, че това е отделяне на Java. Тъй като по това време Java е горещият нов език за програмиране, това се характеризира като маркетингов трик от Netscape за предоставяне на собствен собствен езиков кеш.
Microsoft дебютира Internet Explorer през 1995 г., което доведе до война на браузъра с Netscape. От предната страна на JavaScript Microsoft реконструира обратния интерпретатор на Navigator, за да създаде свой собствен, наречен JScript. JScript беше пуснат за първи път през 1996 г., заедно с първоначалната поддръжка за CSS и разширения на HTML. Всяко от тези внедрения беше забележимо различно от техните колеги в Navigator. Тези различия затрудняват разработчиците да накарат своите уебсайтове да работят добре и в двата браузъра, което води до широко използване на логата „най-добре гледани в Netscape“ и „най-добре гледани в Internet Explorer“ в продължение на няколко години.
През ноември 1996 г. Netscape представи JavaScript на ECMA International като отправна точка за стандартна спецификация, на която всички доставчици на браузъри могат да се съобразят. Това доведе до официалното пускане на първата спецификация на езика ECMAScript през юни 1997 г.
Процесът по стандартизация продължи няколко години, с пускането на ECMAScript 2 през юни 1998 г. и ECMAScript 3 през декември 1999 г. Работата по ECMAScript 4 започна през 2000 г.
Междувременно Microsoft завоюва все по-доминираща позиция на пазара на браузъри. В началото на 2000-те пазарният дял на Internet Explorer достигна 95%. Това означаваше, че JScript стана фактически стандарт за скриптове от страна на клиента в мрежата.
Първоначално Microsoft участва в процеса на стандартизация и внедри някои предложения на своя език JScript, но в крайна сметка спря да си сътрудничи по работата на ECMA. По този начин ECMAScript 4 беше изтласкан.
По време на господството на Internet Explorer в началото на 2000-те, скриптове от страна на клиента са в застой. Това започна да се променя през 2004 г., когато наследникът на Netscape, Mozilla, пусна браузъра Firefox. Firefox беше добре приет от мнозина, като взе значителен пазарен дял от Internet Explorer. През 2005 г. Mozilla се присъедини към ECMA International и започна работа по стандарта ECMAScript за XML (E4X). Това доведе до това, че Mozilla работи съвместно с Macromedia (придобита по-късно от Adobe Systems), които внедряват E4X на техния език ActionScript 3, който се основава на проект на ECMAScript 4. Целта стана стандартизиране на ActionScript 3 като нов ECMAScript 4. За тази цел Adobe Systems пусна внедряването на Tamarin като проект с отворен код. Въпреки това, Tamarin и ActionScript 3 бяха твърде различни от установените клиентски скриптове и без сътрудничество от Microsoft, ECMAScript 4 така и не постигна резултат.
Междувременно се случиха много важни събития в общности с отворен код, които не са свързани с работата на ECMA. През 2005 г. Джеси Джеймс Гарет пуска бяла книга, в която измисля термина Ajax и описва набор от технологии, чийто гръбнак е JavaScript, за да създаде уеб приложения, в които данните могат да се зареждат във фонов режим, избягвайки необходимостта от пълна страница презарежда. Това предизвика ренесансов период на JavaScript, ръководен от библиотеки с отворен код и общностите, които се формираха около тях. Създадени са много нови библиотеки, включително jQuery, Prototype, Dojo Toolkit и MooTools.
Google дебютира своя браузър Chrome през 2008 г. с V8 JavaScript двигател, който беше по-бърз от конкуренцията си. Ключовата иновация беше компилацията точно навреме (JIT), така че други производители на браузъри трябваше да преработят своите двигатели за JIT.
През юли 2008 г. тези разнородни партии се събраха на конференция в Осло. Това доведе до евентуалното споразумение в началото на 2009 г. за комбиниране на цялата съответна работа и водене на езика напред. Резултатът беше стандартът ECMAScript 5, пуснат през декември 2009 г.
Амбициозната работа по езика продължи няколко години, завършвайки с обширна колекция от допълнения и усъвършенствания, които бяха формализирани с публикуването на ECMAScript 6 през 2015 г. Проектът на спецификация понастоящем се поддържа открито в GitHub, а изданията на ECMAScript се изготвят чрез редовни годишни снимки. Потенциалните промени в езика се проверяват чрез цялостен процес на предложения. Сега, вместо номера на изданията, разработчиците проверяват индивидуално състоянието на предстоящите функции.
Настоящата екосистема на JavaScript има много библиотеки и рамки, установени практики за програмиране и увеличено използване на JavaScript извън уеб браузърите. Плюс това, с нарастването на приложенията с една страница и други уебсайтове, затруднени с JavaScript, бяха създадени редица транспилатори, които подпомагат процеса на разработка.
За да се запознаете в детайли с учебната програма за сертифициране, можете да разширите и анализирате таблицата по-долу.
Учебната програма за сертифициране на основите на JavaScript EITC/WD/JSF препраща към дидактически материали с отворен достъп във видео форма. Процесът на обучение е разделен на структура стъпка по стъпка (програми -> уроци -> теми), обхващащи съответните части от учебната програма. Предоставят се и неограничени консултации с експерти по домейни.
За подробности относно процедурата за сертифициране проверете Как работи.
Референтни ресурси за учебната програма
MDN уеб документи - JavaScript
https://developer.mozilla.org/en-US/docs/Web/JavaScript
Учебни материали за MDN Web Docs - JavaScript - Динамични скриптове от страна на клиента
https://developer.mozilla.org/en-US/docs/Learn/JavaScript
W3C Стандарт за уеб дизайн и приложения - Уеб API на JavaScript
https://www.w3.org/standards/webdesign/script
W3Schools - Урок за JavaScript
https://www.w3schools.com/js/default.asp
Съвременният урок за JavaScript
https://javascript.info/
CodePen: Онлайн редактор на кодове и уеб разработчик на Front End
https://codepen.io/
Изтеглете пълните офлайн подготвителни материали за самообучение за програмата EITC/WD/JSF Основи на JavaScript в PDF файл
EITC/WD/JSF подготвителни материали – стандартна версия
Подготвителни материали за EITC/WD/JSF – разширена версия с въпроси за преглед