Виртуалната машина (VM) е софтуерна емулация на физически компютър, която позволява множество операционни системи (OS) да работят на един физически сървър или машина. Той осигурява изолирана и самостоятелна среда, в която операционната система, заедно с нейните приложения и услуги, може да бъде инсталирана и изпълнена. VM работи така, сякаш е отделен физически компютър, със собствени виртуални хардуерни ресурси, включително CPU, памет, съхранение и мрежови интерфейси.
Една от ключовите разлики между виртуална машина и физически сървър или машина е, че физическият сървър е осезаема част от хардуера, докато виртуалната машина е абстрактно представяне на компютърна система. Физическият сървър обикновено се състои от физически компоненти, като дънна платка, процесор, RAM, твърди дискове и мрежови интерфейси, които са посветени на работата на една операционна система и свързаните с нея приложения. От друга страна, виртуалната машина споделя физическите ресурси на хост сървър с други виртуални машини, което позволява ефективно използване на хардуерните ресурси.
Виртуалната машина се създава и управлява от хипервайзор, който е софтуерен слой, който позволява виртуализация на хардуерни ресурси. Хипервайзорът се намира между физическия хардуер и виртуалните машини, осигурявайки слой за виртуализация, който абстрахира базовия хардуер от виртуалните машини. Има два типа хипервайзори: тип 1 и тип 2.
Хипервайзорите тип 1, известни също като голи метални хипервайзори, се инсталират директно на хардуера на физическия сървър. Те имат директен достъп до хардуерните ресурси и управляват виртуалните машини, работещи на сървъра. Примери за хипервайзори от тип 1 включват VMware ESXi, Microsoft Hyper-V и Citrix XenServer.
Хипервайзори тип 2, известни също като хоствани хипервайзори, се инсталират върху съществуваща операционна система. Те разчитат на основната операционна система за хардуерен достъп и предоставят възможности за виртуализация чрез хост операционната система. Примери за хипервайзори от тип 2 включват VMware Workstation, Oracle VirtualBox и Microsoft Virtual PC.
Виртуалните машини предлагат няколко предимства пред физическите сървъри. Първо, те предоставят възможност за консолидиране на множество сървъри в една физическа машина, което води до спестяване на разходи по отношение на изискванията за хардуер, захранване и охлаждане. Тази консолидация също така опростява управлението и намалява физическия отпечатък на инфраструктурата.
Второ, виртуалните машини предлагат по-голяма гъвкавост и гъвкавост. Те могат лесно да се създават, клонират и преместват между физически сървъри без необходимост от физическо преконфигуриране. Това позволява динамично разпределение на ресурсите, балансиране на натоварването и висока наличност.
Трето, виртуалните машини осигуряват изолация между различни екземпляри на ОС, работещи на един и същ физически сървър. Всяка виртуална машина работи в собствена изолирана среда, предотвратявайки конфликти и гарантирайки сигурност. Тази изолация също така позволява тестването и внедряването на различни версии на ОС, софтуерни конфигурации и приложения, без да се засягат други виртуални машини или хост сървъра.
И накрая, виртуалните машини поддържат концепцията за моментни снимки, които са изображения в момента на състоянието на VM. Моментните снимки могат да се използват за целите на архивиране и възстановяване, позволявайки VM да бъдат възстановени до предишно състояние в случай на системни повреди или повреда на данните.
Виртуалната машина е софтуерна емулация на физически компютър, която позволява множество операционни системи да работят на един физически сървър или машина. Той осигурява изолирана и гъвкава среда, позволяваща ефективно използване на ресурсите, опростено управление и подобрена сигурност. Виртуалните машини се превърнаха във основен компонент на съвременната ИТ инфраструктура, предлагайки множество предимства по отношение на спестяване на разходи, мащабируемост и гъвкавост.
Други скорошни въпроси и отговори относно EITC/IS/WSA Администриране на Windows сървър:
- За да създадете администраторски потребител с AD Users and Computers, първо трябва да бъде създаден потребител на домейн и едва след това е възможно да го присвоите към правилната група администратори на домейн?
- Конфигурацията след внедряване включва ли конфигурация на локален сървър след инсталиране на Windows Server?
- Излъчваният IPv4 адрес за подмрежова маска 255.255.255.0 завършва ли с .255?
- Така че твърдението "За изграждане на Windows домейн са необходими поне 2 домейн контролера." предполага най-добрата практика?
- За да се изгради домейн, е необходим само 1 DC, тъй като W2k, поне 2 са необходими, е базиран на най-добрата практическа рамка, дефинирана, която трябва да вземе предвид толерантността към отказ/повреда или фактори, базирани на балансиране и iopics на CPU/памет на обект през предприятието?
- Каква версия на VirtualBox трябва да се използва с Windows Server 2019?
- Възможно ли е да използвам личния си лаптоп с Windows OS за инсталиране на windows сървър?
- Нуждаем ли се от интернет връзка, за да инсталираме Windows сървър от практически причини?
- Какви са ограниченията на файла hosts по отношение на въздействието му върху мрежата?
- Как можете да тествате функционалността на нов запис във файла hosts с помощта на командния ред?
Вижте още въпроси и отговори в EITC/IS/WSA Windows Server Administration