Могат ли квантово заплетените състояния да бъдат разделени в техните суперпозиции по отношение на тензорния продукт?
В квантовата механика заплитането е феномен, при който две или повече частици се свързват по такъв начин, че състоянието на една частица не може да бъде описано независимо от състоянието на останалите, дори когато те са разделени на големи разстояния. Това явление е обект на голям интерес поради некласическия си характер
Може ли декохерентността да не може да бъде обяснена с оплитането на квантовата система със заобикалящата я среда?
Декохерентността в квантовите системи е фундаментална концепция, която играе решаваща роля в поведението и разбирането на квантовите системи. Процесът на декохерентност възниква, когато квантовата система взаимодейства със заобикалящата я среда, което води до загуба на кохерентност и появата на класическо поведение. Това явление е от съществено значение за разглеждане при разследването
Алгоритъмът за квантово търсене на Гроувър въвежда ли експоненциално ускоряване на проблема с търсенето в индекс?
Алгоритъмът за квантово търсене на Гроувър наистина въвежда експоненциално ускорение в проблема с търсенето на индекс в сравнение с класическите алгоритми. Този алгоритъм, предложен от Lov Grover през 1996 г., е квантов алгоритъм, който може да търси в несортирана база данни от N записа за O(√N) времева сложност, докато най-добрият класически алгоритъм, търсенето с груба сила, изисква O(N) време
Може ли една квантова система да бъде измерена в произволна ортонормална основа?
В сферата на квантовата механика концепцията за измерване на квантова система в произволна ортонормална основа е фундаментален аспект, който е в основата на разбирането на свойствата на квантовата информация. За да отговорим директно на въпроса, да, една квантова система наистина може да бъде измерена в произволна ортонормална основа. Тази способност е крайъгълен камък на кванта
Тестването на неравенствата на Бел или CHSH показва ли, че е възможно квантовата механика да е локална, но да нарушава постулата на реализма?
Тестването на неравенствата на Бел или CHSH (Клаузер-Хорн-Шимони-Холт) играе решаваща роля в изследването на основополагащите принципи на квантовата механика, особено по отношение на локалността и реализма. Нарушаването на неравенствата на Бел или CHSH предполага, че прогнозите на квантовата механика не могат да бъдат обяснени с теории за локални скрити променливи, които се придържат както към локалността, така и към реализма. Въпреки това, то
Базата с вектори, наречени |+> и |-> представлява ли максимално неортогонален базис по отношение на изчислителната база с вектори, наречени |0> и |1> (което означава, че |+> и |-> са на 45 градуса по отношение на 0> и |.
В науката за квантовата информация концепцията за бази играе решаваща роля в разбирането и манипулирането на квантовите състояния. Базите са набори от вектори, които могат да се използват за представяне на всяко квантово състояние чрез линейна комбинация от тези вектори. Изчислителната база, често означавана като |0⟩ и |1⟩, е една от най-фундаменталните бази
Винаги ли портата CNOT ще заплита кубити?
Портата Controlled-NOT (CNOT) е фундаментална двукубитова квантова врата, която играе решаваща роля в обработката на квантовата информация. Това е от съществено значение за заплитането на кубити, но не винаги води до заплитане на кубити. За да разберем това, трябва да се задълбочим в принципите на квантовите изчисления и поведението на кубитите при различни операции.
Теоремата за забрана на клониране гласи ли, че не можете да клонирате основните състояния на кубита?
Теоремата за неклониране е фундаментална концепция в теорията на квантовата информация, която твърди невъзможността за създаване на точно копие на произволно неизвестно квантово състояние. Тази теорема има значителни последици за квантовите изчисления, квантовата криптография и квантовите комуникационни протоколи. За да се задълбочим в спецификата на теоремата за забрана на клонирането, нека първо разберем контекста
Дали адиабатното квантово изчисление е пример за универсално квантово изчисление?
Адиабатното квантово изчисление (AQC) наистина е пример за универсално квантово изчисление в областта на обработката на квантовата информация. В ландшафта на моделите на квантовите изчисления универсалното квантово изчисление се отнася до способността за ефективно извършване на каквото и да е квантово изчисление при достатъчно ресурси. Адиабатното квантово изчисление е парадигма, която предлага различен подход към кванта
Постигнато ли е квантово надмощие в универсалното квантово изчисление?
Квантово надмощие, термин, въведен от Джон Прескил през 2012 г., се отнася до точката, в която квантовите компютри могат да изпълняват задачи извън обсега на класическите компютри. Универсалното квантово изчисление, теоретична концепция, при която квантовият компютър може ефективно да реши всеки проблем, който класическият компютър може да реши, е важен крайъгълен камък в областта